понеделник, 27 февруари 2017 г.

ЗА "НЕГАТИВНИТЕ" ЧУВСТВА И ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ МИСЛИ








Може би и вие сте от хората, които се чудят понякога дали така нареченото позитивно мислене е изцяло от полза и дали не е изкуствено поставена висока летва за човешката психика? Дали е възможно човек винаги да мисли позитивно и да преживява всичко по положителен начин? Разбира се, че не...

Сега ще споделя с вас до какви изводи по тази тема стигнах, лично за себе си. Мисля, че е невъзможно човек да се движи в посока „само напред и нагоре”. Самият живот е така устроен, че да тупти в определен ритъм, в който се редуват успехи и радости, със загуби и спадове... По същата логика, по която вдишваме и издишваме, получаваме и даваме, и по която дори Вселената се разширява и после свива, и всичко живо се ражда и умира... Зная, че да го кажем е лесно, а да приемем този закон, който управлява Живота – по-трудно. Особено, когато чувстваме самите ние загуба на нещо важно и скъпо за нас, когато изпитваме болка или непримиримост с нещо...

Ето тук стигаме до важна гледна точка към въпроса за позитивното мислене. Ние преживяваме най-различни чувства – положителни и негативни, и нищо не може да отмени това – те са най-нормалното нещо на света, част от реалността, от човешкия живот. Но как възприемаме нещата като цяло – в съзнанието, в ума си, в мислите – ето тук вече можем да положим известни усилия и да изградим себе си така, че да сме положителни личности, които преодоляват тежките моменти и чувства и остават отворени към света и хората, към Доброто в живота. След като човек претърпи някакъв житейски удар, той би могъл да плаче, колкото му душа иска, и след това – пречистен, без излишни (само)обвинения да продължи напред, учейки се пак да живее, вярвайки, че нещо добро навярно предстои след „бурята” и Слънцето ще изгрее отново. Разбира се – понякога е по-трудно, ударите са по-тежки... но не е невъзможно. Докато човек има вяра и воля в себе си да се справя и да живее достойно. Ето в това е силата на положително настроения човек, на онзи, който по принцип вярва в доброто и се стреми към него, на онзи, който умее да продължава напред, въпреки всичко...

И още нещо, което е важно. Положителното мислене помага най-много в ежедневието, когато няма извънредни ситуации и не е нужно да мобилизираме себе си, но все пак реагираме по един или друг начин на всяко нещо в деня ни, неизбежно. Ако по някаква причина (в нашето минало, естествено) сме станали склонни да мислим негативно, да се страхуваме, да се ядосваме „на дребно”, да обвиняваме и да се самообвиняваме излишно, дори за разни подробности от битието ни, които нямат всъщност особено значение – ето тогава е добре и е важно да се научим (отново) да бъдем по-спокойни, ведри и положително настроени – към ситуации, към близките ни, към непознати и дори към себе си. Още повече, че ежедневието представлява по-голямата част от живота ни, в сравнение с изключителните събития, дни и моменти. 

Затова най-вече си струва да обърнем внимание на позитивното мислене, като цяло, без да го абсолютизираме и да се „сковаваме” от него, когато наистина ни се плаче... Без вътрешното напрежение, че не сме го усвоили явно още и че не сме достатъчно добри. Без излишни очаквания и твърде високи „летви”. Всяка крайност е вредна. Това е правилото за „златната среда”. То не е случайно... То важи и за стремежа към положителното в живота. Нелепо е да очакваме винаги да сме щастливи (и доволни от себе си), на всяка цена. Животът е пъстър! Букет от емоции и понякога буря от объркани мисли... Но сред всички тях, и пречистени от сълзите, които не бива да спираме, ако потекат от очите ни, преживели трудни моменти, но и хубави, заради които животът е все пак дар за нас – струва си да развием в себе си едно по-положително отношение към света и мястото ни в него. Най-малкото, за да дадем добър пример на търпение, вяра и оптимизъм, дори в трудни моменти, на децата... Така ще направим по-леко тяхното бъдеще. И своето настояще.


Кристина Митева