Може би
и вие сте от хората, които се чудят понякога дали така нареченото позитивно
мислене е изцяло от полза и дали не е изкуствено поставена висока летва за
човешката психика? Дали е възможно човек винаги да мисли позитивно и да
преживява всичко по положителен начин? Разбира се, че не...
Сега ще
споделя с вас до какви изводи по тази тема стигнах, лично за себе си. Мисля, че
е невъзможно човек да се движи в посока „само напред и нагоре”. Самият живот е
така устроен, че да тупти в определен ритъм, в който се редуват успехи и
радости, със загуби и спадове... По същата логика, по която вдишваме и
издишваме, получаваме и даваме, и по която дори Вселената се разширява и после
свива, и всичко живо се ражда и умира... Зная, че да го кажем е лесно, а да
приемем този закон, който управлява Живота – по-трудно. Особено, когато
чувстваме самите ние загуба на нещо важно и скъпо за нас, когато изпитваме
болка или непримиримост с нещо...
Ето тук
стигаме до важна гледна точка към въпроса за позитивното мислене. Ние
преживяваме най-различни чувства – положителни и негативни, и нищо не може да
отмени това – те са най-нормалното нещо на света, част от реалността, от
човешкия живот. Но как възприемаме нещата като цяло – в съзнанието, в ума си, в
мислите – ето тук вече можем да положим известни усилия и да изградим себе си
така, че да сме положителни личности, които преодоляват тежките моменти и
чувства и остават отворени към света и хората, към Доброто в живота. След като
човек претърпи някакъв житейски удар, той би могъл да плаче, колкото му душа
иска, и след това – пречистен, без излишни (само)обвинения да продължи напред,
учейки се пак да живее, вярвайки, че нещо добро навярно предстои след „бурята”
и Слънцето ще изгрее отново. Разбира се – понякога е по-трудно, ударите са
по-тежки... но не е невъзможно. Докато човек има вяра и воля в себе си да се
справя и да живее достойно. Ето в това е силата на положително настроения
човек, на онзи, който по принцип вярва в доброто и се стреми към него, на онзи,
който умее да продължава напред, въпреки всичко...
И още
нещо, което е важно. Положителното мислене помага най-много в ежедневието,
когато няма извънредни ситуации и не е нужно да мобилизираме себе си, но все
пак реагираме по един или друг начин на всяко нещо в деня ни, неизбежно. Ако по
някаква причина (в нашето минало, естествено) сме станали склонни да мислим
негативно, да се страхуваме, да се ядосваме „на дребно”, да обвиняваме и да се
самообвиняваме излишно, дори за разни подробности от битието ни, които нямат
всъщност особено значение – ето тогава е добре и е важно да се научим (отново)
да бъдем по-спокойни, ведри и положително настроени – към ситуации, към
близките ни, към непознати и дори към себе си. Още повече, че ежедневието
представлява по-голямата част от живота ни, в сравнение с изключителните
събития, дни и моменти.
Затова
най-вече си струва да обърнем внимание на позитивното мислене, като цяло, без
да го абсолютизираме и да се „сковаваме” от него, когато наистина ни се
плаче... Без вътрешното напрежение, че не сме го усвоили явно още и че не сме
достатъчно добри. Без излишни очаквания и твърде високи „летви”. Всяка крайност
е вредна. Това е правилото за „златната среда”. То не е случайно... То важи и
за стремежа към положителното в живота. Нелепо е да очакваме винаги да сме
щастливи (и доволни от себе си), на всяка цена. Животът е пъстър! Букет от
емоции и понякога буря от объркани мисли... Но сред всички тях, и пречистени от
сълзите, които не бива да спираме, ако потекат от очите ни, преживели трудни
моменти, но и хубави, заради които животът е все пак дар за нас – струва си да
развием в себе си едно по-положително отношение към света и мястото ни в него.
Най-малкото, за да дадем добър пример на търпение, вяра и оптимизъм, дори в
трудни моменти, на децата... Така ще направим по-леко тяхното бъдеще. И своето
настояще.
Кристина Митева
Няма коментари:
Публикуване на коментар