сряда, 22 юни 2016 г.

ТЕФТЕР ЗА ДОБРИ ИДЕИ




Искам да споделя с вас една хубава идея, която ми хрумна тези дни.

Може би знаете – един от най-сигурните начини човек да се почувства щастлив е като направи нещо добро за някого и направи този някой щастлив... Защото щастието се предава и на даващия от себе си, стига той (или тя) да няма дълбока причина за тъга или скръб...

И така. Представете си, че някой ден ви се струва сив и скучен. Някак неразличим от другите дни, част от монотонен ежедневен ритъм и заради това – потискащ с еднообразието си. Не е нужно някой да ви поднесе хубава изненада, за да стане денят цветен, различен и красив! Разбира се, прекрасно би било... но е малко вероятно. Но можете да го оцветите самите вие! Стига само да се сетите как или да помислите в тази посока... Поднасяйки красива изненада на някого, точно както бихте се зарадвали да поднесат на вас. И Христос ни учи така: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.” /цитирам по памет/ Този втори вариант поне е сигурен, защото действието зависи от самите вас. А това е хубаво, нали?

И в тази връзка – добри идеи как да зарадвате някой свой познат, приятел или роднина могат да ви хрумнат по всяко време – също както хрумват на творците идеите за нови творби. Но може да сте уморени, да е вечер и да няма как да осъществите веднага идеята си. Затова – запишете си я! Дори нещо повече – нека не е на хвърчащо листче, което може лесно да изгубите, а след това и да забравите за идеята си. Нека е в специален тефтер, който си нарочите за тази цел – тефтер за добри идеи! Може да го украсите сами или да си го харесате и купите отнякъде... И можете да си записвате в него всички добри идеи, които ви хрумват и с които бихте могли да оцветите някой сив и скучен ден от ежедневието си. 

А сега си представете, че този ден е днес... Отворете красивия тефтер и действайте! Напишете нещо хубаво на някого, пратете цветя на любим човек, подарете нещо на непознат... Вариантите са безброй! А щастието дебне отвсякъде... :) Нужно е само да имаме желание да направим някой друг щастлив и да оставим емоцията да се влее и в нашия ден! 







ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ БЪДЕЩЕТО КРАСИВО...




Веднъж прочетох следните думи на Робин Шарма:  

„Имах кошмари и мечти. Преодолях кошмарите, благодарение на мечтите.“ 

Всъщност може би повечето хора имат страхове и понякога мрачни представи за бъдещето (си). И това е „лекарството“, наистина – мечтите! Светлите мисли... Светлите и радостни представи за предстоящото ни време. Затова е толкова важно човек да има мечти! И да ги поддържа живи в съзнанието си – ден след ден...

Понякога сме потиснати и неспокойни, а друг път – обнадеждени и ведри. И знаете как ни изглежда всичко в първия случай, и как – във втория... Такава е и разликата между кошмарите и мечтите – мрак и светлина са! И в мрака не виждаме нищо, а светлината отваря очите ни... и проглеждаме за всичко около нас. 

Светът и животът ни са пълни с възможности. Особено днес! И вероятно за всеки проблем има решение. Както за всяка болка – билка... Само не трябва да се оставяме отчаянието да вземе връх и да ни победи. Защото, за жалост, то е като подводно течение – коварно е и увлича... А колкото повече време ни „дави“ – толкова повече усилия ще са ни нужни, за да изплуваме отново и да съзрем спасителния бряг, образно казано. Човешко е, разбира се, но е трудно да живеем така. И не само за нас е затруднението, а и за близките ни, уви. 

И затова си струва да дадем път на мечтите в ума и в сърцето си! В живота си... Дори да не успеем да ги сбъднем всичките, то поне в нас ще остане ароматът на моментите, в които живо сме си представяли нещо радостно и красиво... А и шансът някога все пак да се сбъднат, защото им вдъхваме живот чрез мислите си! Докато страховете и мрачните визии за бъдещето оставят горчив вкус и болезнена следа в душата, дори и да не се случат... 

Когато си представяме бъдещето красиво, ние сме радостни – още днес!
А когато си представяме едно мъчително бъдеще, ние сме нещастни – още сега...
Заслужава си да гласуваме доверие на мечтите, нали?
Нека „храним“ с мислите си по-доброто бъдеще!






ВЯРВАЙ В ДОБРОТО У СЕБЕ СИ




Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си!
Дори и Пътят ти да е осеян с много грешки и дори грехове – вярвай в Доброто у себе си!...
Дори и да не знаеш откъде идва то и накъде ще те отведе, ако го изявиш и последваш – вярвай в Доброто у себе си...

То е там някъде, в Душата ти.
То никога не умира. Вечно е...
Само понякога е дълбоко скрито и забравено...
То чака да му дадеш шанс.
Чака и най-малката възможност да се прояви.
Като сълза, когато се трогнеш от нещо...
Като ръка, която да подадеш на нуждаещ се, който сега е близо до тебе...
Като разкаяние за грешките ти...
Като Дар, който да преобърне Живота ти... Към по-добро...
Като придошла от дъждовете река, събрала толкова много сила в себе си...
Силата да променя... Силата да руши стари брегове и да създава нови.
Силата да преобрази и теб.

Доброто...
Няма нищо по-велико от него. Дори и от най-малкото Добро...
Защото то е Любов.
Защото то е Живот.
Защото е от Душата.
От Бога е...
Защото то е истинско. Много по-истинско от всичко останало...
Като най-красивата музика, която те изважда от ежедневието и ти напомня за Безкрая...
То е, което те връща към Душата ти. 

Доброто е зов.
Чуй го...
Прояви го!
Последвай го...
Имаш тази сила.
Имаш тази възможност.
Дай му шанс...
Сега.
И в бъдеще...

Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си!
И светът (ти) ще се промени.

Кристина








понеделник, 20 юни 2016 г.

СЛЕД КАТО ПОСТРАДА, ТАТКО ЗАПОЧНА ДА СЕ УСМИХВА





Днес ще ви разкажа накратко една истинска история.
Историята на моя баща.

През по-голямата част от съзнателния си живот, той бе недоволен. От себе си, от живота си, от работата си /или липсата на такава/, от близките си... От всичко. Бе се „подхлъзнал“ някъде по пътя си по онова нанадолнище, което лесно увлича и което изисква наистина огромни съзнателни усилия от един момент нататък, за да бъде преодоляно. Рядко се усмихваше, караше се с хората, чупеше вещи в яда си... Накрая заживя сам. Макар и без официален развод. На 60-годишна възраст получи тежък инсулт. Не бе неочаквано - бе закономерно, заради нездравословния начин на живот, който водеше.

Сърцето ми се сви. Но малко след това - като по чудо се възстанови, до степен да бъде самостоятелен. И макар вече да не можеше да говори добре – започна да се усмихва. Искрено, сърдечно. Видях промяната в него и с моето новосъздадено семейство заживяхме при него -  да не бъде сам. Повече не каза лоша дума- за нищо и никого. Само се усмихваше – на мен, на детето ми, на всички... Така бе до края на живота му – през февруари, тази година, мир на душата му...

Парадоксално, но докато бе млад и силен – бе недоволен, гневен или и в депресия, а след като пострада така, че вече бе инвалид и знаеше, че няма да се подобри особено до края на живота си – той стана спокоен, помири се със себе си и света, с живота си и с близките си. Душата му се усмихваше през очите му... Никога не го попитах дали е видял „нещо“, докато е бил в критично състояние. За мен това бе една красива, бяла магия, която не исках да развалям с въпроси. Магията на доброто в човешката душа, което се проявява най-ненадейно понякога... И у хора, които другите не смятат за особено добри...

Аз все пак имам едно обяснение. Инсултът, който баща ми получи, засегна лявото полукълбо на мозъка му, което значи, че дясното е поело водещата роля след това. Чела съм, че именно то отговаря за усещането ни за цялост и за свързаност с другите хора, за творческото и ирационалното начало /дори може би и духовното/, в противовес на лявото полукълбо, което отговаря за логическото мислене и рационалното възприемане на света, според което всяко нещо е отделно от другите неща. И всеки човек е отделен от другите също. 

Всеки може да направи извод сам за себе си от тази история... За мен, най-важното в нея е, че видях баща си и имам шанса да го запомня такъв – с очи, които се усмихват ведро. Омиротворен. Благодарна съм затова, наистина. Защото обичам родителите си, разбира се...

Ако наистина дясното ни полукълбо притежава такава магия – нека рисуваме и нека правим сапунени мехури като децата, вместо постоянно да преценяваме като изчислителни машини себе си и другите, и дори самия Живот... Поне ще се усмихваме повече и ще бъдем (доста по-) щастливи.

...И още нещо - вече зная, че хората могат да се променят коренно. Заради сбъдната мечта или заради голямо страдание... И понякога промяната наистина е за добро. Всеки от нас може един ден да бъде много по-различен... И по-добър!
„Неведоми са пътищата Божии“...